Проф. д-р Марин Пенков, заслужил деятeл на науката, научен съветник на „Ъртг уоу“ Оксфордски университет – Англия.
Лозарският тероар „Оряхово“ обхваща голяма площ непосредствено до р. Дунав, характеризираща се с специфична геология, орография, климат и почви + подпочви. Изследваният тероар обхваща изцяло льосовата ивица край Дунава. Тя представлява най-ценния наш кватернерен субстрат, отложен главно през Вюрма. Тогава водосборния басейн на р. Дунав е бил богат с алувиални и еолични седименти от Минделско и Риско време. В долината на р. Дунав се появяват широки разливащи, особено в долното течение. Към тези материали е постъпвало значително количество ситноземи от Карпатите. Трикратната регресия на Черно море през Вюрма е довело до понижаване на нивото на подпочвените води и до пресушаване на разливащата. Това е създало условия за интензивна дефлационна дейност на сухия льос която през втората фаза на Вюрма е достигнала своя максимум. През това време се е отложил и най-мощният, най-типичният и най-разпространения льос в Дунавската равнина.
Льосът заема около 14 000km2 площ и покрива приблизително 13% от територията на страната. Върху него живее около 33 – 35% от населението ни. Дебелината му варира от 5 до 10m. Най-голяма мощност има край р. Дунав (30 – 50m), а между р. Огоста и р. Искър тя достига 50 – 60m. Характерно е, че в посока Стара планина и западна посока мощността на льоса постепенно намалява. Отложеният льос в Крайдунавската равнина се характеризира с бозаво – жълтеникав или жълтосветлокафяв цвят, с еднороден песъкливо – глинест механичен състав. В льоса преобладава механичната фракция на праха (частици с размери 0,02 – 0,002mm). Количеството на глината е по-малко. Пясък с размери на частиците, по-големи от 0,2mm липсва. В минералния състав на льоса най-вече преобладава кварцът, следван от фелдшпатите и слюдите. Среща се още калцит и някои вторични глинести минерали (каолинит, монтморилонит, хидрослюди). Льосът има рохкаво сложение и много добра порьозност. Отличава се с добра водопропускливост, малка водозадържаща способност и високо капилярно покачване на подпочвените води. При слабо естествено навлажняване льосът е сравнително устойчив на разпадане и запазва устойчиви вертикални откоси, които могат да имат височина до 10 и повече метра.
При по-голямо навлажняване льосът обаче загубва здравината си и силно реагира на допълнително натоварване, деформира се, пропада и се образуват свлачища.
Льосът съдържа 15 – 30% карбонати, има от слабо до средно алкална реакция (pH във вода е 8,0 – 8,3) и редица растения, отглеждани върху него, страдат от варова хлороза (лозя, царевица, ябълки, праскови, круши и др.).